Направо към съдържанието

Фридрих Клюд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фридрих Клюд
Лична информация
Роден
Фридрих Фьодорович Клюдт
29 юли 1899 г.
Починал3 май 1957 г. (57 г.)
Второ гражданство България
Постдясно крило, десен инсайд
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1922
1922 – 1938
Сокол (Харманли)
ФК 13


Национален отбор
1927 България1(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Фридрих Клюд (на руски: Фридрих Клюд) (срещан и като Фридрих Клудт и Хайнрих Клюд) е български футболист и футболен съдия от германски произход. Той е първият натурализиран футболист, играл за българския национален отбор.

Роден е в лутеранското село Грюнау в Таврия на 29 юли 1899 г.[1] Баща му Теодор Фюрштегот Клюд е лутерански пастор, а майката Йохана Елизабет Бауман е учител. Фридрих Клюд има 13 братя и сестри. Фридрих завършва търговско училище в Екатеринодар.

След Октомврийската революция е част от Бялата армия. Евакуира се от Крим на остров Лемнос.[2] Пристига в България като част от Кубанското военно училище, разположено в Търново-Сеймен. След като се установява в България като футболист, Клюд работи като чиновник в „Кредитна банка“ в София и впоследствие заема директорския пост.

След Втората световна война се премества в Германия, където живее до смъртта си. Почива в Хамбург през 1957 г.

Преминава в тима на Сокол (Харманли) след приятелски мач между Сокол и тима на Кубанското военно училище през май 1922 г. Съотборници на Клюд са руснаците Булгаков, Дятченко, Бели и Димитриенко. За Сокол вкарва 5 гола при победа над хасковски отбор с резултат 8:2.[3]

През 1922 г. става част от ФК 13. Става един от лидерите на тима в нападение. През 1924 г. в-к „Спорт“ го определя за най-добрия десен инсайд в София.[4] На следващата година става завеждащ спорта на отбора.[5] По време на престоя си получава предложения от други софийски отбори, но отказва да напусне „ветераните“. С ФК 13 е два пъти финалист в турнира за купата „Улпия Сердика“ (1930 и 1931). Според юбилейната брошура „25 години ФК 13“ Клюд е „лидер на нападението в периода 1922 - 1931“. Според бившия играч на ФК 13 и спортен журналист Климент Симеонов Клюд играе до почти 40-годишна възраст.[6] През 1938 г. участва в мач на ветераните на ФК 13 и Славия.[7]

След края на кариерата си тренира и юношите на ФК 13. Запомнен е като „фин човек, винаги спретнат и елегантен, образец на коректен футболист, авторитет“. По спомени на съотборника му Йордан Илиев дори по време на мач футболистите се обръщат към него на Вие.[8]

През 1924 г. е включен в състава на националния отбор на България. Поради скандал между софийските и варненските клубове относно повиканите играчи Клюд отпада от състава.

Дебютира за българския национален отбор на 17 юли 1927 г. срещу Турция (3:3), но е сменен в 25-ата минута поради контузия. Това е и единственият му мач за националния отбор. През 1929 г. е включен в разширения състав за мач срещу Румъния, но не играе в него.[9]

Ръководи мачове в Столичното първенство[10], а през 1926 г. става член на съдийската комисия към БФС и дълги години се подвизава и като рефер. През 1927 г. е главен съдия на финала за Царската купа, спечелен служебно от Владислав (Варна). Ръководи финала на шампионата и през 1928 г., в който печели Славия.[11] През 1932 г. е освободен от съдийската комисия.[12]

  1. Friedrich (Fritz) KLUDT
  2. Волков, Сергей Владимирович, д.и.н. База данных № 2: «Участники Белого движения в России», Буква К, с. 401
  3. Вълчев, Милен Руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни
  4. СПОРТ, Брой № 18, 10.03.1924
  5. СПОРТ, Брой № 81, 03.10.1925
  6. Силвестър Милчев. Футболната романтика на България, Ч. 1, София: НКИА, 1998, С. 81
  7. СПОРТ, Брой № 1487, 22.08.1938
  8. Силвестър Милчев. Футболната романтика на България, Ч. 1, София: НКИА, 1998, С. 303
  9. СПОРТ, Брой № 262, 31.03.1929
  10. Раковски (СОФИЯ) 1:2 ОСК Атлетик-Слава `23(СОФИЯ), Първа софийска дивизия 1923/24
  11. СПОРТ, Брой № 236, 05.10.1928
  12. СПОРТ, Брой № 477, 06.06.1932